Кризата на 20-те години

Кризата на 20-те години


Според психолозите съществуват два много важни момента в човешкото развитие: кризите, които го съпътстват и т.нар. сензитивни периоди. Възрастовите кризи са познати почти на всеки човек, дори и той да не е тесен специалист в областта. Това са кризата на 3-годишната възраст, кризата на пубертета, кризата на средната възраст и т.н. Възрастовите кризи, както всяко явление в човешката природа имат своите етапи – етапът, предхождащ кризата, навлизането в самата криза и етапът, в който човек излиза от нея. Когато личността попадне в този „рискован” възрастов период и кризисните характеристики са налице, често околните казват за него, че той рязко се променил и почти не могат да го познаят.

Това за кризите от гледна точка на науката. Аз ще ви разкажа за една криза извън нея. Кризата на 20-те години.

Чувства се като късна сутрин в човешкия живот. Закуската е минала, а е рано за обяд. Вече не си дете, но някак и на възрастен много не приличаш. Изкушен си от регреса, от това да се върнеш в топлия, уютен дом, да си легнеш в старото легло и да чакаш цялото семейство да те обгрижва. От друга страна ти се струва и много интересно да погледнеш на личността си през по-сериозен спектър, да станеш самостоятелен, да си намериш работа и да градиш положение. Здраво си хванал двата аспекта на живота, а те те дърпат в противоположна посока.

Не е като да си дете – дават ти два бонбона да си избереш, вземеш единия и по-късно другият пак е за теб. Изключи този филм и го хвърли на боклука. Тук ситуацията е: това или онова. Окончателно, без право на обжалване, без да се връщаш назад. Поне така се чувства.

Приятно ми е да се запознаем, моя скъпа нова приятелко, наречена тревога. Ти никога не даваш отговори, носиш само въпроси, които водят до душевна парализа и когнитивен блокаж. Ще пуснеш ли ръката на сигурността и ще станеш ли най-после сериозна личност? Ще си намериш ли работа и ще станеш ли самостоятелен? Кога ще откриеш човека за теб? Ще учиш ли или ще се влюбваш? Кариера или любов? Какво ще жертваш? Как си подреди приоритетите? …и така до безкрай.

 

Тревожност – перманентно пребиваваща в теб под различни форми. Като несъзнавано безпокойство, силен страх от бъдещето, пасивно-агресивна. Тя постоянно те притиска да правиш избори, а си все така незрял да поемеш отговорността за тях. Бавно започваш да строиш стени около детето в теб. Така те боли, когато то силно удря по тях и копнее за свободата си, а ти трябва да отидеш на работа. Сълзи, мъка, надежда, страдание, труд, лоши избори, мечти. Житейска хиперестезия!

Ужасът на 20-те години. Струва ти се, че всяко едно твое решение е генерално и определя бъдещето на житейския ти път. Трябва да учиш, а така ти се ходи на онова парти. Влюбен си, искаш да споделиш миг с друг човек, но трябва да поемеш отговорност за бъдещата ти кариера. Как да съчетаеш нещата, за да бъдеш успешен във всички сфери на живота си? Как да бъдеш едновременно полезен за обществото, но и това да ти носи вътрешно удовлетворение? Тревожност, спри! Спри да задаваш постоянно въпроси, донеси ми баланс и отговори.

Знам, че си много изкушен от грандиозния успех и бляскавото бъдеще. 20-годишният е алчен идеалист, клонящ към позитивното, а не реалистично мислене, който рядко получава провидения, идващи от ударите на реалността. Той иска лъскава кола, голяма къща, престижна професия, пари и уважение от обществото, любовта на живота си, приключения и пътувания. Знае, че трябва здраво да работи, за да ги има, но е силно разсеян от изкушенията на живота. Периодът може да бъде наречен промяна и адаптация. Различни градове, различни домове, различна работа, различен университет, различен партньор. Свикваш с нещо, губиш го и си принуден да се адаптираш към новото. Именно това те изгражда като личност и те прави една стъпка по-нагоре към най-доброто ти Аз.

Сега е времето да решиш къде ще бъде обядът. На крак в заведение за бързо хранене или в изискан ресторант, споделен с приятна компания. Този избор вероятно ще рефлектира и върху избора ти за вечеря, а може би не. Всичко зависи от теб .

Стремежът към лукса и изобилието е ценен, когато умееш да се наслаждаваш на пътя, вървейки натам. Всичко е достижимо, когато положиш доза воля и труд, за да го постигнеш, но истински трудното е да изградиш човешки отношения. Налей енергията си там. Бъди добър и услужлив приятел, уважавай родителите си, отделяй внимание на партньора си и никога не го приемай за даденост. Крайностите са екстравагантни и интересни, но не са онова, което ще ти донесе дълго усещане за щастие. Понякога малките приятни моменти, носят аромата на рутина, но благодарение на тях си спокоен. А спокойствието е скъпо във времената, в които живеем.

Късна сутрин е в моя живот. Копнея за обяда и си мисля, че съм готова за вечерята. Хаос от очаквания и реалност. И болка! И тревога! Младият възрастен или възрастният юноша – 20-годишният! 

Автор: Александра Янакиева

Снимки: Интернет

You may also like

LEAVE A COMMENT

За мен

Александра Янакиева

Александра Янакиева

Името ми е Александра Янакиева, на 23 години съм, дипломирана в специалност Психология. Определям себе си като амбиверт, алтруист, оптимист... Прочети повече

Facebook