Любов е, когато…


Над 68 000 думи в българския език и нито една не мога да посоча като синоним на любовта. Каквото и да кажа ще е малко, незавършено, подценено, принизено опростено.

 

Любов е, когато искаш тази среща да продължи завинаги и същевременно нямаш търпение да свърши, за да я разкажеш на приятелите ти.

 

Любов е, когато нормалното ти строго държание може за секунди да се преобрази в инфантилно и детско, а емоциите ти да варират по скалата от 0 до 100 в рамките на минути.

 

Любов е, когато видя момиче и момче да се разхождат в студена вечер. Той по тениска, а тя с яке до коленете.

 

Любовта е един джоб и в него преплетени две ръце (неговата и нейната).

Любов е единично студентско легло, една възглавница и двама на него.

Любов е, когато си спал 3-4 часа, защото цяла нощ си бил онлайн за него/нея. Толкова малко сън никога преди не е бил толкова освежаващ.

Любов е, когато майка ти слага в кафето на баща ти сол, вместо захар, защото бърза да му направи закуска и да изглади ризата му.

Любов е, когато баща ти измие чиниите, защото майка ти е лакирана.

Любов е, когато си изгонен да спиш на дивана и посреднощ отново се вмъкваш в леглото.

Любовта е тогава, когато усетиш, че започваш да използваш по-малко „аз” и по-често „ние”.

Любов е тогава, когато всичките ти приятели започват да те намират за досаден, защото говориш само за него/нея.

Любов е дори, когато ти обиждаш любимия си, но никой друг не може да го прави.

Любов е, когато другият е болен, а теб те боли повече. Тогава, когато чуждите сълзи рушат душевния ти мир.

Любов е, когато баба ти и дядо ти си объркат хапчетата.

Любовта е тогава, когато видиш в овехтялото портмоне на баба ти да стои една и съща снимка от 40 години. Онази, на която дядо ти е войник.

Любов се усеща тогава, когато на – 10°C  виждаш двама на пейката пред блока и ти става по-топло.

Любов е, когато те е страх от смъртта, но не от своята.

Любовта е кутия шоколадови бонбони, вино, което пиеш от шишето, топло легло и запотени стъкла.

Любовта се намира в лудия смях на двама в полунощ и силния плач, който бележи нов живот.

Тя е топла зима, екстаз, вълнение, опиянение, катарзис, уважение, навик, мълчание.

 

Над 68 000 думи в българския език и още не намирам синоним. Всичко, което изброих беше малко, незавършено, подценено, принизено опростено.

 

Автор: Александра Янакиева

Снимки: Интернет

You may also like

LEAVE A COMMENT

За мен

Александра Янакиева

Александра Янакиева

Името ми е Александра Янакиева, на 23 години съм, дипломирана в специалност Психология. Определям себе си като амбиверт, алтруист, оптимист... Прочети повече

Facebook