А. като анонимна


Здравей.

Приятно ми е да се запознаем.

Аз съм А.

А. като анонимна.

 

Това, което правим сега е нещо вълнуващо за теб и съвсем нормално за мен. Запознанство! Ти си си ти, а аз никога не съм себе си. История толкова позната, че чак ми е банална. В началото ме мислиш за нежна, кротка, добра, самарянка. Накрая започваш да ме наричаш непредвидима, бурна, опасна, пепелянка. Какво да направя, че съм жарко слънчево лято в пустиня, а ти си свикнал обичайно да ходиш по сянка?!

След няколко месеца ще се вдигне завесата димна  и моята личност няма да бъде за теб  така анонимна. Ще знаеш кратката ми житейска история, любимия ми цвят и това как се обличам. Ще си мислиш, че те харесвам, че ми е приятно и ми се нравиш. После ще говориш за мен, че съм те подвела, излъгала, наранила, защото няма да изтърпя твоята несериозност и онзи факт, че се бавиш. Какво да направя, че аз съм океан, а ти в локви се давиш?!

След година вероятно ще си все още в живота ми. Тогава ще се биеш в гърдите, че съвсем ме познаваш и добре ще си се научил да ме уважаваш. В този бърз и сив свят ще съм твоя пристан за почивка и цветна пролука. А, ти за мен ще бъдеш пореден човек, с когото получавам пристъп на скука. Какво да направя като аз съм набразден стръмен наклон, жаден за мъдрости, а ти обичаш просто да се плъзгаш по гладки повърхности?!

След година и половина ще си стъпил върху мина. Колкото и да искаш да не мърдаш и обувката да ти остане за нея скачена, аз ще съм до болка отегчена. Няма дори да те чакам да мръднеш. Направо ще гръмнеш! И тогава недей да казваш, че си наранен, защото от началото беше предупреден. Използван, подведен, оневинен, история, в която ти си смелия принц, а аз змея? Не ме карай да се смея. Кой е виновен – мината, че е там или ти, че стъпи на нея?

Началото на познанството ни е и моля те, не ме мисли са цинична. Просто съм скептична. Това е сценарии, който е игран повече пъти от Лебедово езеро. Иска ми се да видя нещо ново в теб, да ми покажеш нов балет. Какво да направя, като аз обичам Шекспир, а ми е трудно да повярвам, че дори ще запомниш кой е любимият ми сонет?

Довиждане.

Приятно ми беше да се запознаем.

Аз съм А.

А. като знаеш коя.

 

Автор: Александра Янакиева

Коментари

You may also like

1 коментар

  • Ади
    28.01.2018 at 20:55

    Браво! Уникално е!

LEAVE A COMMENT

За мен

Александра Янакиева

Александра Янакиева

Името ми е Александра Янакиева, на 23 години съм, дипломирана в специалност Психология. Определям себе си като амбиверт, алтруист, оптимист... Прочети повече

Facebook