Да поговорим за жени

Да поговорим за жени


Най-добрият приятел на жената вече не са диамантите, както е  казала Мерлин Монро, а огледалата. Никоя не излиза без едно малко такова в чантата си и никоя не се прибира без едно голямо такова в дома си. Несигурността обича огледалата. Тя не вярва на себе си, тя вярва на отражението. До такава степен е загубила ума си, че не желае да наведе глава надолу, за да види тялото си, а обезумяло се увърта да намери отразяваща повърхност, която да ѝ „каже” как изглежда.

 

Съвременната дама спря да кърми и започна да захранва дъщеря си с комплекси. Разнообразно меню от страх да проявиш свята индивидуалност, мания да бъдеш съвършен и неуважение към себе си, такъв, какъвто си. Във времена, в които постоянно се натрапва колко сме свободни, свободата се усеща като тежък въздух на безкрайно робство.

 

500 години българската жена била под османско иго, психически малтретирана да забрави миналото си и да приеме чужди житейски схващания. А тя успяла да прояви индивидуалност, да се издигне над потисничеството, да запази традициите и да стане герой.

 

140 години българската жена се радва на национална свобода, която ѝ дава правото да бъде себе си, такава, каквато е – неповторима, оригинална и неприсъща. А тя успя да превърне себе си в човешко ксерокопие на плеймейтка, потъпкала всякакво въображение и право да се прояви.

 

140 години робство, много по-тежко от турското, и всепроникващ страх да бъдеш отхвърлен. Робството на комплексите! Най-страшното при него е, че свободата не е насилствено отнета, а е дадена по своя воля.И тук не става въпрос за политическа свобода, а по-лошо – за душевна такава.

 

Робство, в което са позволени само безкрайните лъжи, в които убеждаваме предимно себе си. Спортуваш за здраве, храниш се разделно, защото така е полезно, гримираш се, заради себе си и купуваш безброй дрехи и обувки, защото ти е хоби. Добри доводи, но фалшиви. Всяко действие и постъпка, направени в името на това да бъдеш харесан, одобрен, обичан, ласкан и поискан от някой друг.

 

Под ярката повърхност на безупречната им външност стоят деца, които са искали да бъдат обичани и патологичен глад за внимание. Колкото повече ги храниш, толкова по-гладни се чувстват, а моментът на засищане е мимолетен.  Обсипваш ли ги с ласкателства и ги обичаш – самочувствието им е здраво и на пръв поглед непоклатимо. Ако утре решиш да си тръгнеш от тях –  сриват се като сграда, построена от клечки кибрит. Тогава настъпва безумието – депресия, плач, чувство, че са грозни, глупави, дебели, вина и самообвинения. И желязото създава илюзия за здравина и стабилност, а лесно бива разядено от ръжда. Ръждата на съмнението. Душата им е разкъсана и продупчена отвсякъде, а те се опитват да наливат увереност и самочувствие, с жалката надежда да започне да се пълни.

 

Съвременната жена превърна себе си в кралица, която умее да борави с цифри. Брои парите в банковата сметка на мъжете, кубици силикон, харесвания в социалните мрежи и брой последователи. Кралица, която не се нуждае от престол, а от поклонници, които са на колене пред нея. Ако 30 дни я възхваляват, тя ще бъде силна, уверена и непоклатима. Ако на 31-вия ден, един отиде да пие вода и напусне полето ѝ, тя ще тича да тренира 2 месеца във фитнеса, защото някой вече не я харесва.

 

В края на деня нищо няма значение за кралицата-робиня, защото никои войска, злато, титли и завоевания, няма да ѝ бъдат достатъчни. Фундаменталната ѝ самотата е продиктувана от непрестанната мнителност и страх да не бъде изоставена.

Това им е хубавото на мъжете. Те са уверени, смели и бързо им минава, дори и да ги е боляло. Не знаят какво е да не вярваш на себе си, а на огледало.

 

Снимки: Интернет

Автор: Александра Янакиева

Коментари

You may also like

LEAVE A COMMENT

За мен

Александра Янакиева

Александра Янакиева

Името ми е Александра Янакиева, на 23 години съм, дипломирана в специалност Психология. Определям себе си като амбиверт, алтруист, оптимист... Прочети повече

Facebook