Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си | БЛАГА ДИМИТРОВА

Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си | БЛАГА ДИМИТРОВА


Мястото на жената в българска литература е интересна тема за разговор. Ако трябва да направим сравнителен анализ на мъжкото и женското участие в нея, ще установим, че везните се накланят в полза на силния пол. За сметка на това, малкото български жени писатели, имат неповторимо присъствие, отличаващ се принос, сила, собствен стил и незабравим почерк.

Днес ще говорим за проницателната Блага Димитрова и неповторимия ѝ роман, с екзистенциален привкус – „Отклонение”.

Блага Димитрова е родена в гр. Бяла Слатина и през целия си живот заема разнообразни роли в социалния живот. В широката общественост тя се познава като писателка и поетеса, а романите ѝ като „Пътуване към себе си”, „Лавина” и „Отклонение” са част от произведенията ѝ, които остават вечна класика. За целия си литературен принос, тя получава редица национални и международни награди, в т.ч. и орден „Стара планина”. Освен в средите на писателите, тя пребивава и в политическите такива, като в годините между 1992 и 1993г. е вицепрезидент на страната.

 

 

„Отклонение“

Тук няма да правя литературен обзор на романа. На първо място ще ви предизвикам и провокирам, а на второ място ще ви споделя моите разсъждения за чисто философските теми, които са залегнали в основата му и които „тормозят” съществуването ни, независимо дали сме го чели, ще го прочетем или изобщо не ни интересува.

„Отклонение” е не просто роман, той е стъпало и отскок за размисъл.

Колко трае младостта?

Готови ли сме да поемем отговорност за действията, които правим днес след 10 или 20 години?

Личното щастие трябва ли да плаща дълга на професионалните амбиции и стремежът към авторитет в бъдещето?

Изгубеното може ли да се върне?

 

Предлагам ти един експеримент. Помисли добре върху въпросите и запиши отговорите си на един лист. Дай си сметка как живееш и разсъждаваш върху битието. Използваш ли извинението, че си млад и неопитен (дори пред себе си)? Осъзнаваш ли, че всеки приятел, който си тръгва, всяка любов, която оставяш да се изплъзне, може да си отиде завинаги? Искаш ли го? Защо стоиш безучастен? Ще се оправдаеш ли пак, че си млад? Искаш ли да се видиш успял, уважаван, утвърден, с пари и влияние? С цената на какво? Жертваш ли човешки отношения и приятни моменти за това? Заслужава ли си?

След като приключиш с размислите, отиди и задай въпросите на баба си, дядо си или просто някой съсед, с който ви дели едно поколение разлика. Запиши отговорите му и помисли върху тях.  Ако драстично се различават от твоите, постави себе си под съмнение. Никоя диплома и библиотека няма по-голяма тежест от житейския опит. Учи се от него, уважавай го. Сложи листа с отговорите на по-възрастния в джоба, под възглавницата, в чантата си. Където пожелаеш, стига да е по-близо до теб и да те сваля на земята, когато намираш небесния простор за твърде привлекателен.

 

Блага Димитрова е написала този роман с една явна лекота и простота, която е пълна с дълбочини и мисловни капани. Той може да опомни младия човек и да накара зрелия да си направи равносметка. Има една разпространена фраза, че животът е пред теб, която повтаряме докато един ден не осъзнаем, че връщане назад няма, а ходенето напред не е чак толкова много. В този кратък момент на сбогуване с физиологичното се питам какво ли си мисли човек? Дали се радва на парите в банката, дали го топли властта, която е имал и успокоява ли го нивото на професионална реализация, до която е достигнал? Въпросите са риторични, защото всички усещаме горчивината в устата, докато мислено ги четем. Изкривили сме устни сякаш искаме да отговорим, но негативната му нотка парализира гласните струни и лицевите мускули.

Помислете за сбогуването с живота. Виждали ли сте някой преди да издъхне? Гледката е епична! Полужив-полумъртъв получовек, изпълнен със съжаления и ужасяващата стойка на тялото, което е осъзнало, че животът не е пред него. Замрежен, влажен поглед, насочен към тавана, очакващ да се случи нещо важно. А те важните неща дошли и заминали, но посрещна ли ги някой или кротко ги подмина? Важните неща! Човешките! Колко жалко ще е, ако само едно важно нещо си посрещнал и то само, защото нямаш друг избор. Смъртта.

В тази посока на размисъл те отвява вятърът Блага Димитрова, която красиво разказва за една изгубена любов, пропиляна и неизживяна в младостта и търсеща да пробие своя път след 17 години. Младата ми, оптимистично-нереалистична душа, вярваше във втория шанс до последната страница. А, след нея замръзнах! Втори шанс нямаше!

Животът поднася житейска възможност и ти я сграбчваш и реализираш…или пък се отказваш от нея завинаги. След много години, когато си зрял човек можеш да имаш кариера, пътувания, пари и власт, но чувствата са друго понятие. Любовта не е работа, самолетен билет, далечна дестинация, командировка в чужбина или банкова сметка. За нея няма утре, тя познава само днес. Не можеш да я оставиш за през уикенда, за след година или когато решиш, че я искаш. Тя е сега или никога. Изживяна или изгубена.

И пак ще те попитам – заслужава ли си?

 

Цитати от романа:

„Мигът. Нима в един миг, в една точка от времето, могат да се напластят толкова дни, дни, дни, избледнели от времето и заруменели от кръв. Времето е поток от мигове. Цял живот. Все същите пепеляви, монотонни вълни. Ние чакаме един наситен, интензивен, пълноценен миг. Странно съчетание от съвпадения, случайности, загадки. Цял живот копнеем за един-единствен миг. А щом ни връхлети, все сме недорасли, за да го посрещнем.”

 

„Спри за миг, погледни какъв ден. Вкуси го с устни, с дъх, с пори на кожата. Денят бавно зрее и натежава от жега. Дълъг-дълъг летен ден. От заранта до вечерта – цяла вечност. Големият ден е малък само за тебе, който все бързаш.”

 

„Наистина спомнянето е по-пълно преживяване, разширено от опита, изострено от липсата, обогатено от въображението.”

 

„Аз и ти. Това е пълнокръвен човек. Присъствието на любим човек е оня катализатор, който стимулира жизнената енергия. Ние зазвучаваме внезапно с цялата си недокосната клавиатура. Любовта е най-осезаем допир със света, макар, че преставаш да го забелязваш, а може би тъкмо за това.”

 

„Революцията е винаги двадесетгодишна. Рп носи тая наивна, младежка вяра, въпреки суровите предупреждения на историята, въпреки ръбовете на реалността, въпреки всичко.”

 

„Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си.”

 

„Не се страхувай от риска, страхувай се от сигурността.”

 

„Сама дойдох и сама ще си отида.”

 

 

Автор: Александра Янакиева

Снимки: Интернет

Коментари

You may also like

LEAVE A COMMENT

За мен

Александра Янакиева

Александра Янакиева

Името ми е Александра Янакиева, на 23 години съм, дипломирана в специалност Психология. Определям себе си като амбиверт, алтруист, оптимист... Прочети повече

Facebook