Пиша ти това писмо

Пиша ти това писмо


Пиша ти това писмо,

на теб – несигурния.

 

Мислиш се за отворен към света и широко скроен, а всъщност си до болка ограничен от собствените си граници. Ръководиш се от предразсъдъци и страхове от миналото. Те са като отдавна умрели хора, но разбунените им духове не напускат главата ти. Превърнали са се във филтър, който е в началото по линията на разшифроване на информацията.

 

Проста биология! Аз съм дразнителя, който не спира да подава сигнали към теб. С поведение, присъствие, а понякога дори със силно липсващото си отсъствие. Всяка „провокация” непосредствено преминава през, така прословутия, филтър. Уж ролята му е да прецежда, пропуска и декодира, а той направо ме отбива, спира!

 

Червената светлина започва да свети и ми се струва, че чувам алармата за опасност в мислите ти. Каквото и да получава като сигнал съзнанието ти, то не го подлага на никакъв анализ. Веднага го закътва в най-крайния килер, с табела „Стереотип“  и не очакваш нищо различно и изненадващо от мен. Циничен начин на съществуване, но пък си е твоят.

 

Обнадеждаващ е фактът, че в определени инфарктни ситуации, сваляш гарда. Може би филтърът е изпратен за почистване. Чувство за хигиена – към него или към душевния ти свят?! Все пак и там трябва да допускаш някакво движение, да не вземе да закърнее, да се срасне и съвсем да спре да съществува. Позволяваш си да допуснеш частица от мен и по същата линия да ми върнеш емоция. Кратки, но безценни моменти.

 

Всичко се е случило толкова бързо, че ми наподобява водовъртеж. За секунди се завихря и поглъща всичко около себе си, а след няколко минути – спокойствие и тишина. Любопитно явление, което се наблюдава само повърхностно. На кого ли ми напомня!? Ако решиш да погледнеш на дъното, ще откриеш много останки от „дразнители”, имали „късмета” да попаднат в епицентъра на водния вихър. Пожълтели, ръждясали, мръсни, закопани, лишили се от блясъка и ценността си.

 

Усещаш ли какво искам да ти кажа? В момента, в който е погълнато, всяко нещо е загубило не само ценността, а и предназначението си.  Някой ден океанът може да ги изхвърли на повърхността, а може и да не ги. Всичко зависи от това колко дълбоко са заровени.

 

Пиша ти, защото ми се иска да знам какво стана с всичко, което ти изпратих. Емоции, чувства, смях, загриженост, надежди. Ти ги засмука и нищо не върна обратно. Сякаш цикълът за получаване и връщане на информация при теб е повреден. Пътят му е еднопосочен.

 

Не се оправдавай, че си такъв. Не си такъв. Страх те е!

 

Можеш да чуеш злокобния смях на духовете в главата си. Просто замълчи и се обърни навътре в себе си. Чуваш ли ги? Неуспешният опит в миналото, всеки, който ти е обещал и не си е спазил обещанието, онези, които те нараниха и ти оставиха като подарък доза циничност. Те са саркастични и ти се подиграват.

 

Не забравяй, че са мъртви. Не ги бъркай  с мен.

 

Аз съм жива и сигналите ми все още се блъскат във филтъра. Спри да се съмняваш в живите, заради грешки на умрелите.

 

 

 

Затварям плика.

Нямам пощенска марка, затова оставям целувка на гърба му.

Броя гънките по устните си докато не събера смелост да го изпратя.

Цифрата е винаги различна, а аз съм разколебана.

Накрая се отказвам и го изхвърлям.

Позната история.

 

Получател: Ти

Подател: Аз-несигурната

 

 

Автор: Александра Янакиева

Снимки: Интернет

Коментари

You may also like

LEAVE A COMMENT

За мен

Александра Янакиева

Александра Янакиева

Името ми е Александра Янакиева, на 23 години съм, дипломирана в специалност Психология. Определям себе си като амбиверт, алтруист, оптимист... Прочети повече

Facebook