Не искам

Не искам


Здравей, отново съм аз.

А. като анонимна.

 

 

Днес най-много ме притеснява думата „искам”. Не се вълнувам толкова от семантиката ѝ, а от това, че се използва по-често от думи като „благодаря”, „моля”, „съжалявам” или „извинявай”.

 

Моля те, не бъди от тези, които все нещо искат. Онези  вечно незадоволени материалисти или тези, на които все не им достигат преживявания. Една топка от енергия, която иска да граби с пълни шепи от живота, а удовлетворението ѝ трае само няколко секунди. После пак иска! От толкова много желания, не може да достигне до дълбинната си същност, че  изобщо не е наясно от какво всъщност се нуждае.

 

Досадно ми е да чувам постоянно желанията на хората. Интересно ми е да наблюдавам какво те дават от себе си и как действат спрямо живота. Забелязал ли си, че човек най-много „говори” за себе си, когато мълчи?! Виж очите му, погледни стойката и походката му,  обърни внимание на това как се държи с останалите, колко тежи на мястото си, струва ли нещо думата му. Спри да слушаш – гледай. Гледай и мисли!

 

Ако ти се почувства засегнат и смяташ, че съм накърнила изконното ти право да имаш желания, съм сигурна, че се откри в думите ми. Има вероятност да си от онези „искащи”, които постоянно ни навират какво трябва да имат, колко страдат, че го нямат и искат, искат, искат. От тяхната натраплива личност, човек не може да си отдъхне, да си поеме въздух, да се зареди и защити.

 

Ти, който четеш в момента. Моля те – замълчи и помисли. Днес ще бъда отново в любимата ми роля на черната овца. Ще изляза от стереотипа за пореден път, ще бъда различна и ще ти споделя какво НЕ искам.

 

Не искам да живея в общество на повърхностни сноби, които намират смисъл само в превземането и придобиването. Щастието и удовлетворението почти винаги се крият в даването. Когато дадеш нещо, ти си направил онова, което зависи от теб и е по силите ти. Да искаш и очакваш е несигурно и разклатено. Тогава силата е в другите, в съдбата, в обстоятелствата. Те могат да не се случат, да не ти дадат, да не бъдат. Замисли се, че можеш да се направиш щастлив, а не да чакаш някой да ти сервира това удоволствие.

 

Не искам хората да имат високи критерии за другите, а да запазят тези претенции за себе си. Ако искаш добър партньор – стани такъв. Ако искаш верни приятели – дръж се по този начин със своите. Никой не може да моделира другите така, че да са му удобни. Те не съществуват, за да те направят щастлив, а за да направи себе си такива. Искаш да промениш някого – промени себе си.

 

Не искам да живея в общество, в което високо се толерира перфекционизмът, максимализмът, безупречното и безгрешното. Искам да живея в истинската реалност, в която прозира това, че сме хора, а не изкуствен интелект. Максимата е утопия, до която никой не е достигал, но много са се загубили по пътя ѝ. Приеми се в естествения си вариант – с тъмни кръгове под очите сутрин, с няколко килограма повече през зимата, разсеян и разконцентриран понякога човек, който не може да се справи с всичко, има пропуски и не знае много неща.

 

Не искам да знам, че съществува дилема между любовта и кариерата или работата и семейството. Имаш само едно задължение в живота – да бъдеш щастлив. Когато сложиш щастието под номер едно в приоритетите си, всичко е прекалено ясно. Времето тече, животът си минава, а ти колко пъти си позволи да изживееш щастието? Колко пъти го изостави, жертва, каза си, че нямаш време, че сега не е моментът?

 

Не искам да виждам хора, които вярват, че забавлението се крие в изживявания под влиянието на алкохол и субстанции. Не искам да се приема за нормално, че мъж демонстрира сила и положение с размаха, с който харчи парите си. Не искам и да вярвам, че момичетата се впечатляват от това.

 

Не искам да чувам, че жените не искат деца и че мъжете нямат желание да градят семейства. Не искам да вярвам, че съществува огромен проблем и той се нарича страх от обвързване. Да изпитваш ужас да бъдеш с някого, защото може да се появи някой по-добър и да се почувстваш разколебан. Защото ти все искаш, все  не ти е достатъчно, все някой с нещо не ти е удобен и се оглеждаш като див звяр за по-добри възможности.

 

Замислял ли си се, че хората, които те карат да изпитваш някои чувства, също имат такива? В живота се осъществяват срещи, които да ни напомнят как ние се държим с останалите. Това, което ни дразни в тях, е онова, което ние имаме. Нараняват ни по начин, по който и ние сме наранявали или ни предават, за да разберем колко боли от това. Не искам да вярвам, че ти не се съобразяваш с чувствата на другите. Не искам да допускам, че не те е грижа за тях и мислиш само за себе си.

 

Днес най-много ме притеснява това, че хората гледат, но не виждат;

слушат, а не чуват;

искат, а не дават.

Изобщо не мислят, не се съобразяват, не се пазят.

Разярени диваци, които избиват всеки, който е срещу тях и мачкат онези под тях. Говорят постоянно за това, че искат да се изкачат до някакви върхове и ще го направят на всяка цена.

 

 

Поглеждам нагоре и не виждам никой извисил се.

Поглеждам надолу – всички на едно място.

Два метра под земята.

 

                                                                                                                            –  От нищо неискащата – А. (като знаеш коя)

 

Автор: Александра Янакиева

Снимки: Интрнет

Коментари

You may also like

LEAVE A COMMENT

За мен

Александра Янакиева

Александра Янакиева

Името ми е Александра Янакиева, на 23 години съм, дипломирана в специалност Психология. Определям себе си като амбиверт, алтруист, оптимист... Прочети повече

Facebook