Бохември

Бохември


Здравей.

Пак съм аз.

А. – като анонимна.

 

Дълго време ме нямаше. Липсвах ли ти?

Не е казвай нищо. Липсата на отговор, също е отговор. Даже се чува по-ясно.

 

Есента ми е любим сезон. Пада ти всичко на главата – от листата до проблемите – и трябва да пренаредиш гардероба и главата си от горе до долу. И времето, и хората застудяват – трябват ти по-дебели дрехи и по-дебела надежда, че няма да е все така.

Та, бях се отдала на екзистенциални преживявания. Не е лесно да почистиш всички рафтове в дома и в ума. Моли се да не си като мен и да не попаднеш на шкаф, който заяжда. Забравяш за цялата чистка, която си планирал и започваш зверски да се мъчиш да го отвориш. Някакво безсмислено упорство, че вътре има нещо старо и забравено, което евентуално може да те направи щастлив. Уви, това никога не се случва. Най-често в него е празно, като надеждите ти, а времето – загубено. Ръждясалият шкаф и да се отвори, няма да спре да заяжда!

 

Най-добре го напълни с всички ненужни неща и отминали разочарования и го остави там, където му е мястото. В боклука! Изхвърлянето на ненужни вещи и емоции, е част от процеса на чистене.

 

Така неусетно дойде декември. Мирише на чисто, тиква и ванилия. Някои казват, че са се разделили със старите неща, аз казвам, че съм се освободила. Онези листа и проблеми, които падаха отгоре ми, сега са под краката ми и с безразличие минавам през тях. Случва се понякога да се подхлъзна на някое листо и да се отклоня, но това е незначително.  След няколко седмици и листата вече ги няма. Само голи дървета, облечени с малко сняг и надежди за взаимност.

 

Зимата е красив сезон, бял и покрит с лед. Хората казват, че приличал на сърцето ми. И двете могат да те подхлъзнат и здраво да паднеш на земята. Пуснете си защитите и обуйте обувки със стабилен грайфер.

 

След няколко месеца на обстоен размисъл и есенно почистване, идва ред да се насладя на блестящи дом и ум. Перфектно полирани по собствен вкус. Снежинка на съмнение да падне, ще се разтопи за части от секундата. Нищо не може да разклати новите ми гардероби и убеждения, покрити с кори от мандарини и восък на изгарящи свещи.

 

През декември съм бохем с датски убеждения. Скромен интелектуалец, създал си уют и наслада. Ще ти разкажа за домът си, а по средата ще ме попиташ дали говоря за него или за себе си. Моят отговор ще бъде лаконичен –  надявам да разбираш от метафори!

 

Миризмата на свежест у нас бива убита само от тази на чай, която елегантно се носи от кухнята към всички останали помещения. Дискретно пробива път към теб и те кара да станеш и отидеш до чайника, без да се налага той да свисти, за да те прикани към себе си. Топла течност от лайка, смесена със специфична сладост от боров мед, се спуска по гърлото ти и сякаш те превзема отвътре. Всяка глътка е наслада за вкусовите ти рецептори. Не спираш да отпиваш отново и отново, от страх да не изстине. Мирише на канела, но не можеш да се ориентираш от къде. Оглеждаш се няколко пъти и накрая се отказваш. Понякога е по-добре просто да се насладиш, а не да  разбереш.

 

Вкъщи никой не се нуждае от пуловер, тук събличаш дебелите дрехи и страхове и оставяш топлият въздух да гали кожата ти. Разхождаш се бос по топлите плочки на банята, запътил  се към ароматната вана. Чувстваш се спокоен да се отпуснеш в нея, да затвориш очи и да оставиш прескачащият пламък на свещите да си играе зад клепачите ти. Можеш да си позволиш лукса да мечтаеш. А, после, чист и отпуснат, се отправяш към леглото. Крепостта, която е унищожила стените около себе си и е предала знамето в твоите ръце.

 

Секунда преди да заспиш поглеждаш през прозореца. Светът навън е неспокоен, забързан и тревожно преминават светещи коли. Точен антипод на вътрешното ти усещане. Никой не е в състояние да наруши хармонията ти, нищо не скърца, не заяжда, не те подхлъзва, не те лъже. Ти си защитен. Ти си в моя дом.

 

 

Добре дошъл.

Аз съм А.

….като знаеш коя.

 

 

Автор: Александра Янакиева

Снимки: Интернет

Коментари

You may also like

LEAVE A COMMENT

За мен

Александра Янакиева

Александра Янакиева

Името ми е Александра Янакиева, на 25 години, психолог. Определям себе си като амбиверт, алтруист и оптимист с реалистични наклонности. Винаги съм в борба срещу догмите, табутата и клишетата; обичам „загубените каузи” и пътищата без изход. Те събуждат в мен енергия да ги разплитам и разгадавам и ме водят по пътя на логиката и размишленията. Книгите, знанието и образоването са моята страст.

Facebook