Жени НЕ говорят за пари

Жени НЕ говорят за пари


„5000 лева, за да ме обичат” – както казва Карбовски.

 

Всички много се възмутиха как може да ни се натрапва такова нещо по телевизията и да се дава пример. Чудя се как може да има подобно социално лицемерие? Онези, които  отвориха усти  в полза на морала, са тези, които не знаят какво правят дъщерите им в Студентски град само за една нова чанта на Philipp Plein. Тези, дето подаряват силикон на децата си по случай грандиозното събитие да завършиш средно образование. Или пък онези, които много искат такава изкуствена държанка, но не могат да си я позволят със заплатата от 1000лв. Потушават мъката като черпят  една водка някоя лесна в дискотеката, на фона на романтична чалгия и докато салфетки покриват главите им.

 

Въпросът ми е – възмутени сте, че има такива жени или ви е яд, че не можете да си ги позволите? Виновен ли е този, който взема парите или е онзи, който е достатъчно кух да ги предложи. Не одобрявам подобно женско поведение, но за него изцяло обвинявам мъжете, които обезпечиха възможността то да съществува.

 

Много стана важно да си с „топ жена”. Ако ти се стори леко несъвършена, плащаш си да „поиграе” скалпела върху нея и след това – всенародно щастие. Голям кеф да излезеш с творението си по улиците и всички да ти завиждат каква мацка те е харесала. И двамата се водите от един принцип – „Какво ще кажат хората”. Лика прилика, родени един за друг. Вечер си лягат и той се пита дали наистина го обича, а тя колко ли пари ще ѝ даде утре. Не е лошо, защото отново сте в синхрон – първото зависи от второто.

 

След няколко месеца се появява някой, който е по-щедър и ти отпадаш от картинката, в забвение. Тогава се започват едни злостни коментари колко са меркантилни жените, лесни и не струват. И го казваш ти, който им плащаше доскоро, за да видиш какво ще кажат хората. А, най-лошото е, че продължаваш да търсиш същите златотърсачки и се молиш на Господ да не се появи отново някой по-богат. Междувременно разгласяш надлъж и шир, генерализирани умозаключения за това какви са жените.

 

Заради такива светски двойки започнахме да живеем в обществото на абсурдите. Тук е красиво да приличаш на гротеска. Големи устни, големи гърди, преправени носове и скули, изкуствен тен, изкуствена коса и скъпи, оскъдни дрехи. Без значение как изглеждат мъже, със скъпи коли, тлъсти пачки и готови да те заведат на някое екзотично място в замяна на известни екстри. Пиеш си антидепресантите с коктейла на плажа и си мислиш, че си ударила джакпота.

 

Иска ми се да кажа, че монетата има и друга страна. Колкото и странно да звучи, могат да те обичат дори и ако не си плащаш. Такива жени няма да срещнете зарити в салфетки по нощните клупове. Те са в парка на някоя пейка, в университета или библиотеката, в градския транспорт или на работа. Не ги интересува какви дрехи са облекли и дали са „топ” в твоите очи. В чантата си нямат скъпа козметика, а някоя книга и пари, които сами са си изкарали. В главите си имат идеи и цели, а не бизнес план как да те свалят. Лошото е, че тях не можеш да си ги позволиш, защото не изкарваш толкова мозъчни клетки на година. Те наливат пари в образование и развитие, а ти в потъващи кораби, които ти отнемат последната надежда, че заслужаваш да бъдеш обичан.

 

Разликата е, че с едните правиш бизнес, а с другите любов.

 

Едните спят, с когото искат, а другите, с когото трябва.

 

Първите не слагат сърцето си на търг.

 

По телевизията не дават такива момичета. Те си търсят работа, докато другите се чудят къде да се покажат, с цел да си вдигнат цената.

 

Ако си възмутен от това какви жени има – изключи си телевизора. Отговори си на въпроса – искаш да впечатлиш или искаш да си платиш?

 

Автор:Александра Янакиева

Снимки:Интернет

Коментари

You may also like

LEAVE A COMMENT

За мен

Александра Янакиева

Александра Янакиева

Името ми е Александра Янакиева, на 23 години съм, дипломирана в специалност Психология. Определям себе си като амбиверт, алтруист, оптимист... Прочети повече

Facebook