Деструктивното аз – за отчаянието и смъртта

Деструктивното аз – за отчаянието и смъртта


Здравей.

Забрави ли ме?

Аз съм А. – като анонимна.

 

Изчезнах се за известно време, вярно е. Човек лесно се губи сред хората и след това, още по-трудно се намира измежду тях.  Тълпата е зверски объркваща. Не говоря за сбирщина човеци на едно място, а за онази шепа, с която общуваш. Всеки е като огледало на другия – отразява онова, което вижда от теб. Големият град е като огледална стая, която рефлектира образ на милион твои изображения. С периферното зрение долавяш себе си в профил, но като се обърнеш – изплъзва ти се на косъм. Отново сте ти и ти, лице в лице. До болка познатият анфас, който си приел и идеята за няколко твои страни, които дори не познаваш. Другите ти намекват за тях, но така ѝ не ги отразяват в пълната им същност. Не и когато гледаш. Притесняват се от теб. Страх ги е да бъдат честни.

Повярвай ми, има едно важно парче от съществото ти, за чието присъствие подозираш, но не си го опознал. Разрушително деструдо, което мога да ти представя единствено като звяр в клетка. Тя се намира надълбоко в подсъзнанието ти, недокосвана от чужди човешки влияния и непробиваема от саморефлексията ти. Тъмна, девствена джунгла, сред която има милион опасни животинки и най-дивият звяр, затворен в желязна клетка. Той е твоят звяр, но ти е до болка чужд и непредвидим. Странно е, че го храниш и поддържаш жив, а не можеш да го дресираш и подчиниш. Може да стои кротко в ъгъла на клетката, да изглежда изморен и предал се, сякаш е признал рационалното ти аз за господар. Той иска да те измами, да те прелъсти, заблуди и накара да вярваш, че може да му се довериш. Това се случва, когато си най-слаб, отчаян, потиснат, депресивен, тъжен. Искаш да избягаш и да се скриеш в недостъпната джунгла, далеч от другите и личната си болка. Мислиш, че звярът ще оближе раните ти и ще намериш изход в изолацията.

Най-опасно е като отключиш клетката. Няма зверски рев от тигър, остри нокти и животозастрашаваща  схватка. Само проглушаваща тишина и топла прегръдка с вкус на сладка смърт. Звярът бавно и мъчително ти шепне колко безсмислено е съществуването ти и колко безкрайна е болката – невъзможна за понасяне. После си тръгва и оставя думите да кънтят в главата ти. Най-опасната среща – между теб и твоя тигър. Тогава, когато То свали стените на Аз-а и Свръх Аз-а и стане владетел на всичко. В началото неописуемо много те боли, защото гардът не е паднал. Срине ли се – болката си отива. Остава едно неописуемо нищо. Няма цвят, мирис, усещане, не поражда емоция, няма звук и на никъде не води. Пустош и апатия. Празна дупка, която те засмуква с всеки изминал ден. Външно изглеждаш както обикновено и всички човешки огледала отразяват само повърхността ти. И така, докато душевният вакуум не пожертва и нея.

Понякога ми се иска хората да не са огледала, а рентген. Да могат да пият по кафе с душата, а не с тялото ти. Да превържат сърцето, а не коляното ти. Да лекуват инфекцията в мислите, а не в дробовете ти. Да целунат страховете, а не устните ти. Понякога ми се иска другите да ти покажат колко красива може да е човешката цивилизация, преди да си проявил любопитство към девствената джунгла. Доверил ли си се на тигъра, означава, че си загубил вярва във всички останали.

И така стигнах до края. Всичко извън нас е по-малко опасно от онова, което се крие вътре в главите ни. От лекия импулс, който трепти в съзнанието ни и се опитва да ни унищожи. Промъква се, когато сме най-слаби и плете тъмната си мрежа из мислите ни бавно, но със сигурен изход.

Единственото, което го издава е мирисът на отчаяние. Всички виждат само широката ти усмивка и са слепи за празния поглед и злокобните сценарии в главата ти.

 

Накрая миризмата става нетърпима, натрапчива, запомняща се. Няма как да я пропуснеш!

 

Разнася се от теб…

 

като Шанел №5.

 

Автор: Александра Янакиева

Снимки: Интернет

 

Коментари

You may also like

LEAVE A COMMENT

За мен

Александра Янакиева

Александра Янакиева

Името ми е Александра Янакиева, на 25 години, психолог. Определям себе си като амбиверт, алтруист и оптимист с реалистични наклонности. Винаги съм в борба срещу догмите, табутата и клишетата; обичам „загубените каузи” и пътищата без изход. Те събуждат в мен енергия да ги разплитам и разгадавам и ме водят по пътя на логиката и размишленията. Книгите, знанието и образоването са моята страст.

Facebook