За какво мислиш

За какво мислиш


Вечер.

Тихо е…

Чува се само твоят глас, който пронизва с въпрос, заспалия въздух в пространството.

       

–   За какво мислиш?

–  За онази машина на времето, която така и не измислиха. Задвижваща се от прост механизъм, който връща житейската ти лента назад. Имаш цялата сила да я управляваш. Назад – назад и стоп! Там си, където пожела. Нищо след това не се е случило, не е било. Умът ти забравя уроците, които си усвоил, сърцето изтрива чувствата, които си изпитал. Само ти и непознатото бъдеще, което чака да го изживееш по друг начин. Тогава се виждаме и те подминавам. Ярка слънчева светлина проблясва между нас и двамата извъртаме глави в противоположни посоки. Срещнали сме се и сме се забравили още докато стигнем до насрещния тротоар. Погледнали сме се, но не сме се видели. Не сме се заблуждавали, не сме пожелали отново да се видим на същото място. Никога нищо не сме си казали. Не сме се чакали, не сме си давали обещания. Аз никога не запомних лицето ти, ти никога не запечата моето. Ръцете ми съвсем не са те познавали, твоите никога не са ме прегръщали. Никога не си ми казвал „здравей”, никога не ти казах „довиждане”. Случайни непознати, които минават един покрай друг в забързаното ежедневие на големия град. Типична и елементарна ситуация. Никога не е било твърде сложно. Нищо не е започвало и нищо не е приключвало. Никога няма пак да се срещнем и мълчанието да обгръща всичко около нас, избутвайки ни отново един към друг, под силата на своя обем. Никога няма да ми зададеш този въпрос. Никога нямаше така да ти отговоря. Щяхме да бъдем с една среща, с едно познанство и една история по-различни. Понякога съжалявам, че беше облачно и нямаше и един лъч светлина (…или надежда), който да проблесне между нас…

 

Казах ти това.

Тази вечер.

Тихо…в моята глава.

 

– Нищо – заключиха устните!

 

 

Автор: Александра Янакиева

Снимки: Интернет

Коментари

You may also like

LEAVE A COMMENT

За мен

Александра Янакиева

Александра Янакиева

Името ми е Александра Янакиева, на 25 години, психолог. Определям себе си като амбиверт, алтруист и оптимист с реалистични наклонности. Винаги съм в борба срещу догмите, табутата и клишетата; обичам „загубените каузи” и пътищата без изход. Те събуждат в мен енергия да ги разплитам и разгадавам и ме водят по пътя на логиката и размишленията. Книгите, знанието и образоването са моята страст.

Facebook