Родителство – грешки и съвети

Родителство – грешки и съвети


Родителството е равно на това да усвоиш професия. Такава, която е не просто занаят, а социално значима, отговорна, тежка, изтощаваща и същевременно зареждаща. Такава, каквато преживяваме като мисия и сякаш сме тук, за да се развием именно в нея. За съжаление няма университет, който да ни научи как да бъдем майки и бащи и няма диплома, която да ни даде правото да ги практикуваме. Това е естественият ход на събитията и понякога попадаме в центрофугата му, без да знаем къде сме точно, какви са отговорностите ни и какви последствия могат да настъпят.

 

Възпитанието е индивидуално решение. По правило всеки родител се води от личното си преживяване на дете, от идеята му за добро и зло и от моделите, които е видял. Тук обаче идва въпросът – те ли са най-добрите. Не е ли време да се прекъсне порочния кръг на грешки във възпитанието, които все повече специалисти в световен мащаб отбелязват като такива.

 

Грижата е първата стъпка към изграждане на здрава личност

Нека започнем от факта, че няма неотгледано дете. Всеки родител намира ниша, в която да запази физическата цялост на отрочето си. С малко или с много средства го храни, облича, къпе и разхожда. И всичко това е крайно недостатъчно за това да „моделираш” един щастлив човек.

Новороденото има само две потребности – топлина и храна. Първата е по-важна дори от втората.

В утробата преживяването за топлина, защитеност и удобство са много силни. Процесът на раждане, всъщност е болезнен не само за майката, а и за детето. То напуска зоната на блаженство и комфорт, появява се на бял свят, където е непознато и студено. Грубо се прекъсва връзката с майката, когато бива отрязана пъпната връв, и в повечето случаи на българска действителност – детето бива захвърлено в някое легълце само.

Психолози и психиатри по цял свят казват, че това усещане е равностойно на усещането да умираш.

Ето защо в страните, където психичното и телесното здраве се смятат за равностойни, новороденото никога не се отделя от майката. Тя веднага го поема в прегръдките си и с телесната си температура му връща усещането за сигурност. След този момент, до края на болничния престой, то не се отделя от леглото и стаята на майка си, освен, ако няма усложнения.

Въпреки прекъснатата физическа връзка „майка-дете”, тя продължава на духовно, ментално, психично и емоционално ниво, посредством процесът на кърмене. Отново важен момент за изграждането на здрава личност. Най-естественото нещо на света – да задоволиш основна жизнена потребност на детето си. Дълбоко в подсъзнанието, психоаналитиците смятат, че храната е символ на майката, опората, сигурността. В зряла възраст, много некърмени хора (с неизградена стабилна връзка), посягат към това да се тъпчат с храна, когато са под стрес, напрегнати са или пък несигурни.

 

Не оставяйте малкото бебе да плаче

Грешни са схващанията, че бебетата трябва да бъдат оставяни да плачат, за да се научат да бъдат сами, да не ни манипулират или път да ускорим процеса на развитие на белите им дробове.

На първо място детето не се чувства отделна личност от майката, до първите му позиви за самостоятелност (прохождане, опити да се храни само и т.н.). Телесните им процеси са еднакви, кръвообращението и сърцебиенето им също. Ако майката е стресирана и детето е неспокойно, ако тя е разстроена и уплашена, то се чувства по същия начин. Няма как на човек на няколко месеца да му бъдат предавани житейски уроци. То плаче, защото има нужда (топлина или храна) и това е единствения начин да я заяви. Какво според вас се случва, ако в този момент никой не се отзове. Моментите и ситуациите не се помнят, защото кората на главния мозък не е развита, но усещанията се запечатват в лимбичната система. Усещане за страх, изоставяне, самота и отхвърляне. Те ни съпътстват до края на живота, заедно със семената на травмите, които са посяли, маските, с които ги крием и характера, който изграждаме на тяхна основа.

Детето не трябва да бъде само. То се е появило, за да ви радва, за да е полезно на обществото, за добро, а не за липса и отхвърляне. В никакъв случай не е полезно да спи в отделна стая до първата-третата си годинка (по лична преценка). Новороденото трябва да прекарва нощите или на леглото на родителите си или в непосредствена близост до него. Така то усеща присъствието на майка си и има по-спокоен сън и дори нрав.

 

Кризата на третата година

Детето е проходило, поникнали са първите зъби и това е възрастта, в която започва да ходи на детска градина. Тук децата спират да говорят за себе си в трето лице и се появява думата „аз”. Ето защо много специалисти наричат този период от живота на човек „искам аз”. Целта му е малкият човек да тества границите си. Той излиза извън семейството и се опитва да се впише в социума (детската градина).  За разлика от дома, където малкото е свикнало да бъде обичано безрезервно, без заслуги и без да се труди за това, в обществото не е така. Там трябва да се докажеш, да си интересен, да можеш да привлечеш вниманието, да ласкаеш, да даваш, за да получиш. Три умения, на които се учим след 3-годишна възраст – да се себеотстоим, да се изявим и да съблазняваме/привличаме.

Себеотстояването

Себеотстояването става чрез „борба” за лично пространство, мнение и позиция. Казвам борба, защото в някои семейства този период на детето е истинска война за родителите. От една страна нормално развитие на дете, а от друга – възрастни с голямо его. Какво се случва, когато вторите са емоционално незрели? Резултатът е нещо като битката на Дон Кихот с вятърните мелници. Настървените зрели, които искат здраво да се наложат върху малкото дете, за да знае къде му е мястото. Хора, които на физическо ниво превъзхождат детето си, но на интелектуално и емоционално  – не.

„Искам аз” е периодът, в който децата искат да докажат на себе  си и другите, че те също могат и са способни. Този шанс трябва да им бъде даден, макар да не са съвсем успешни в изпълнението му. Оставете ги да се обличат и обуват сами (колкото и време да отнеме), дайте им да се хранят сами (независимо колко ще изцапат), оставете ги да избършат прахта от плоскостите (макар и да не го правят добре). Себеотстояването е агресия, движение отвътре-навън. Агресията невинаги е с отрицателен знак. Напротив, тя е неутрална, именно защото е част от човешката природа. Тя е здравословна, защото е на принципа да изкарва всичко лошо навън, а не да го поглъща навътре (депресия).

Ето защо трябва да бъдете търпеливи с децата си, дори когато подходът им за налагане и изразяване ви се струва груб. Изслушвайте ги, опитвайте се да ги разберете или им давайте алтернативни поведения. Спортът също е добър вариант за изразяване на здравословната агресия.

От друга страна децата, които имат граници, се развиват по-бързо. Те разбират кое е приемливо, но знаят, че отвъд е опасно. На тях им се разрешава по-малкото зло, за да не се изкушават толкова от по-голямото. Тайната е в баланса между „доброто” и „лошото” ченге. Там родителят е довереник, но не е приятел, не е диктатор, но не проповядва свободия.

 

Изявяване

Изявяването става чрез демонстрация и удоволствие. Те търсят одобрение и водят до изграждане на някои лични убеждения – „Аз съм интересен. Заслужава си да общуваш с мен, защото имам качества и съм ценен” или „Аз съм скучен. Глупав съм и съм безинтересен, затова никой не иска да общува с мен. Не ставам за нищо”.

Изявяването е тогава, когато детето само реши да се „представи” с нещо пред другите, а не, когато учителят, родителят или друг значим възрастен му даде подиума, за да се покаже. Нека не забравяме, че децата нямат житейски опит, креативното мислене все още не е развито и начините, с които искат да се представят понякога съвсем не са адекватни и приемливи за нас, възрастните.

Това са ситуации, в които детето решава да подстриже косата си или да лакира ноктите си, точно както мама. Тогава, когато решава да изсипе всички бои и да намаже с тях стените, а не да рисува на листа. Тогава, когато решава да влезе в първата локва и да се намаже с кал до ушите. Все моменти, на които повечето родители биха реагирали негативно, с крясък, с вик и в най-лошият случай с обида или физическо наказание.

Какво се случва? Детето знае само този начин, за да бъде интересно, а вие го наказвате за него. То решава, че няма способности да се проявява и се затваря в себе си задълго, фрустрира се и изгражда лоша самооценка.

 

Съблазняване/Привличане

Умението да бъдем притегателна сила, да убедим, да вземем това, което искаме. В повечето случаи правилата на живота са – дай, за да вземеш. Такава е и логиката тук. В голяма степен за усвояването на това умение, има роля родителят. Той трябва да покаже на детето, че не може само свирепо да иска, а трябва умело да може да предложи нещо. Например – детето иска да вземе количката на приятелчето си.  Вариантът смирено другото да отстъпи, защото първото е агресивно в подхода си, е приемлив за повечето родители, но не и за науката.

Урокът „с наглост мога да постигна всичко” или пък, „ако някой е твърде напорист, трябва да отстъпя”, са абсолютно грешни и неприемливи. Урокът „трябва да предложа моята количка, която вече не ми е интересна, за да взема неговата” или „ще му дам моята количка, защото искам да си поиграя с неговата” е истински и ценен. Тогава умението за съблазняване и привличане е усвоено по пътя за изграждане на здравата личност.

Накрая ще завърша с едно мое схващане, което се отнася за порасналите деца – Добрият родител дава корени и криле.

 

Автор: Александра Янакиева

Снимки: Интернет

Коментари

You may also like

LEAVE A COMMENT

За мен

Александра Янакиева

Александра Янакиева

Името ми е Александра Янакиева, на 25 години, психолог. Определям себе си като амбиверт, алтруист и оптимист с реалистични наклонности. Винаги съм в борба срещу догмите, табутата и клишетата; обичам „загубените каузи” и пътищата без изход. Те събуждат в мен енергия да ги разплитам и разгадавам и ме водят по пътя на логиката и размишленията. Книгите, знанието и образоването са моята страст.

Facebook