Прохождането – какво трябва да знаем

Прохождането – какво трябва да знаем


Едно от най-важните събития в живота на човек, е неговото прохождане. Първата стъпка, е всъщност първа крачка към самостоятелност и еволюция във все по-близкия живот на възрастен. Ако приемем, че семейството е един своеобразен микросвят, ще видим, че историята на човечеството се повтаря и в историята на семейството. Маймуната се изправя и започва да ходи на два крака, да се храни и да придобива все по-хуманни навици. Това иронично се случва и с бебето, което започва да пълзи, след това да се изправя, започва да ходи, да използва ръцете си за хранене и да придобива умения, типични за възрастния.

 

Прохождането слага край на силната връзка майка-дете, в която то не приема себе си за отделен човек, а изцяло се идентифицира с нейните чувства и състояния. Неслучайно психолозите казваме „Щастлива майка – щастливо бебе”. Прекъсването на тази връзка не е нещо страшно и лошо, ако говорим за здравословно родителство, в което крайната цел винаги е детето да бъде изцяло самостоятелно и щастливо.  Ако до момента малкото се е нуждаело изцяло от родителите си, за да удовлетворят нуждите му, то в този момент, то прекъсва частично тази нужда. Само́ може да се разхожда и изследва света, да отиде и да вземе каквото желае. Този ден е щастлив ден, но какво трябва да знаем за периода преди прохождането и малко след това.

 

Кога прохожда детето?

Детското развитие не е точна математика. В общия случай прохождането става малко преди навършване на 1 годинка, но ако не се случи тогава, това не означава, че съществува проблем. Детето започва да ходи тогава, когато е готово в неврофизиологичен аспект. Когато мускулите и гръбнакът са се развили до такава степен, че да могат да задържат една стабилна и изправена стойка и когато в психологичен аспект, то е готово да поеме още една отговорност.

 

Как детето прохожда?

САМО̀! Родителите рядко могат да осъзнаят, как понякога, в голямото си желание да помогнат на детето си, всъщност му вредят, или както българите казваме „му правят мечешка услуга”. Такава своеобразна вреда са всички пособия, които уж спомагат самостоятелното ходене – проходилки, бънджита и т.н. Когато използваме такива средства, караме детето да проходи, когато сме решили ние, а не когато то е готово. Това води и до съответните физиологични увреди. Например в бънджито, детето се намира доста високо и достига до земята само на пръсти. В продължителен период от време, това скъсява ахилеса и води до промени в походката, а след време и в гръбнака. Проходилката е на обратния принцип – в нея детето стъпва на цял крак и тежестта му пада изцяло върху стъпалата. Ако мускулатурата не се е заздравила дотам, ние я напрягаме повече от поносимото и това отново ще доведе до изменения в походката. Същото важи и за държането на бебето в предмишниците и имитиране на ход, оставяйки го да върви със собствени крачета. Правилното тук е детето само́ да прави опити, само́ да се изправи и да се пусне, когато се чувства уверено.

 

Какво да направим, когато проходи?

На първо място посетете ортопед – задължителен преглед след прохождането. При него специалистът установява дали всичко с походката е наред. Ако се забележи изкривяване, може да бъде назначена терапия от рехабилитатор или кинезитерапевт. Добрата новина е, че ако проблемът е установен максимално рано, то положителният резултат е почти сигурен.

Другото важно нещо е да изберем подходящи обувки. Тук не става въпрос за марка и цена, а за качествена изработка, която може да откриете и сред най-евтините модели. Най-важното е обувката да има твърда задна част, т..нар. форд на обувката, който държи глезена прав и не позволява на петата да се изкривява при ходенето.

И накрая едно основно правило – детето никога да НЕ ходи босо при равни повърхности (вкъщи, различни видове под, асфалт и др.). Използвайте обувки, а вкъщи пантофи – отново с твърд форд. Когато става въпрос за неравни повърхности (пясък, трева и други повърхности, които са част от природата) – винаги боси. Ходенето бос по неравна повърхност, активира проприорецепторите, помага за изграждането на свода на крака и предотвратява дюстабан ходило. Особено важно да се прави между третата и четвъртата година, когато сводът се оформя.

 

Не забравяйте да НЕ бъдете свръхобгрижващи и да оставите децата си да учат за света от живота, а не от вашия опит или да им интегрирате собствените си  страхове. Оставете малките да крачат смело напред.

 

 

 

Автор: Александра Янакиева

Снимки: Интернет

Коментари

You may also like

LEAVE A COMMENT

За мен

Александра Янакиева

Александра Янакиева

Името ми е Александра Янакиева, на 25 години, психолог. Определям себе си като амбиверт, алтруист и оптимист с реалистични наклонности. Винаги съм в борба срещу догмите, табутата и клишетата; обичам „загубените каузи” и пътищата без изход. Те събуждат в мен енергия да ги разплитам и разгадавам и ме водят по пътя на логиката и размишленията. Книгите, знанието и образоването са моята страст.

Facebook