Писмо от Н.(арцисист)

Писмо от Н.(арцисист)


Здравей, приятно ми е да се запознаем.

Аз съм Н.,

„Н”  като „нарцисист”.

 

 

Пиша ти това писмо в момент на нечувана слабост. Бездна, която ме поглъща за секунди и със силен вакуум ме засмуква от утопичните висини на съществуването ми, директно хвърляйки ме на земята. Състояние, траещо минути.

 

Отправям това към теб като покаяние, признание, подчинение и съжаление. Всички те са толкова нетипични за мен, че би било сюрреалистично да го изпратя и ти да го получиш. Писмо, което няма да види бял свят. Ще остане заключено в няколко кубически сантиметра в главата ми, написано с кръвта от спукания орган на моите илюзии. Но ти не ме мисли, аз се регенерирам ужасно бързо. Това е така, не защото съм много силен и велик, а защото съм безкрайно празен и слаб – природата е гениално нещо.

 

Ако погледнеш под лупа теорията на Дарвин, то аз съм конкретния пример, който в определен смисъл я опровергава. Оцеляването е моята игра и в нея аз съм най-слаб, но най-добър. Превъртях я и обърнах правилата. Когато  съм слаб  – не умирам, а карам да умре нещо в теб. Не страдам аз, а страдаш ти. Когато се чувствам некадърен, неуверен, неможещ, незнаещ, то ще накарам теб да повярваш в точно обраното, или ще проектирам всички тези негативи върху личността ти. Прекалено е сложно и няма да ме разбереш.

 

 

Радвам се, че се запознахме.

Не, защото ти си прекрасен човек (не ме интересува какъв  си), а защото ще те направя част от кралския антураж. Ще имаш главна роля – да храниш егото ми. С пълни шепи ще грабиш от своето самоуважение и достойнство и ще ми го подаваш със златна лъжичка. Докато душата ти плаче и се превива, моята ще пие с най-голямата наслада този божествен еликсир.

 

Ти ме познаваш. Няма как да не сме се срещали – бил съм твой приятел, партньор, колега или по-вероятно шеф. Играл си по свирката ми дълго време, като е възможно да съм те дирижирал съвсем явно или пък много тактически и прикрито умело.

 

Най-вероятно съм си тръгнал, когато си скрил лъжичката или си започнал да я подаваш празна, защото си изчерпал личния си ресурс. Очаквал си да те разбера? Мислил си, че ще ти вляза в положение? Смяташ, че те обичам, ценя или държа на теб? Не ставай смешен! Нима само ти имаш душа и златна лъжичка?! За какво си ми развалина – купчина болка и самосъжаление, което дори не може да ми каже колко добър човек съм. Ако не си тръгнеш доброволно, което е характерно за мазохист като теб, ще те изритам по най-болезнения начин.

 

Аз съм добър човек! Можеш да ме видиш как давам пари на бедните и да чуеш как разказвам за тъжни истории, които се случват по света. Нескопосан опит да бъда „нормален”, да имитирам, че и на мен ми пука. Истината е, че съм слязъл на първата спирка „Нарцисизъм” на влака, който се движи до крайна точка -„Психопатия”. С тези отчаяни опити за „човечност”, „емпатия” и „алтруизъм” се държа здраво за някой стълб на перона. Ако се отскубна и спра тази фалшива актьорска игра, ще се спусна като обезумял към влака и ще се отправя към втора спирка – „Социопатия”.

 

Аз съм красив, успял и можещ. Красив съм, защото съм празен. Душата ми е като черна дупка – всичко в нея се губи и отива по дяволите. Един неутолим глад за още и още – комплименти, възхищения, обич, обожание, грижа и аплодисменти. Никога не е достатъчно, душата ми няма и миг на задоволство и покой. Иска повече, кара ме да се чувствам слаб, отхвърлен, грозен, подиграва ми се, смее ми се, иска още престиж и слава, иска да обичаш само нея. Болна душа, изстрадала и грозна, която може да се справи само, ако външно е безупречна. В повечето случаи изглеждам добре – физически здрав, атлетичен, добре облечен, с обноски, възпитан, напудрен – перфектен. Ако ме мързи и съм необигран, може и да не го забележиш, но повярвай – в моите очи, аз съм на трон.

 

Успеха е относително понятие. Няма значение дали е доказан или не, аз вярвам, че съм номер едно. В много случаи съм бил твой шеф, защото егото ми не позволява да работя за друг. Експлоатирам те здраво и те карам да вярваш, че ти печелиш от всичко това – пари, възможност за развитие, престиж и уважение. Много си наивен, ако смяташ, че човек като мен би ги дал на човек като теб, па макар и заслужил. Моята цел е да бъда велик, твоята – пак аз да бъда велик. Ти си никой извън тази схема.

 

Аз съм най-добрата партия за интимен партньор. Естествено добре е и ти да покриваш доста критерии, но не е толкова важно, тъй като накрая ще свършиш като всички – смачкан, изстрадал, немощен, с изкривени представи за реалността. Част от купчината човешки боклук, който изхвърлям. Имаш честта  да притежаваш партньор с много качества  Той ще  ти обещае света, но няма да ти подари дори една дъвка – от страх да не я изплюеш по него. В началото ще видиш какъв джентълмен съм, грижовна жена или човек, който се интересува. Ще надуша предимствата и недостатъците в теб, като Шанел №5.  За първите ще ти направя комплимент, а вторите ще представя като предимства. Вече си опиянен/а от моята проницателност, която  те гали по най-слабите места, ще целува раните  и ще ти обещава вечност. Когато паднеш в краката ми, свалиш гарда и отвориш сърцето си – започва същинската част на събитията. Ще те смажа с истините, които съм разбрал, ще те удавя в собствените ти слабости. Ще се бориш за глътка въздух, но аз ще изливам още и още. Когато си на път да се откажеш – ще ти пусна сламка за спасение. Тогава ще те накарам да забравиш, че аз съм бил насилника, който те дави.  Ще побързам да ти припомня кой те е спасил. Аналог на китайско мъчение, в което ще изкривя реалността и същността ти. Кой мисли за своите чувства и потребности, когато само се опитва да оцелее?

 

 

Твоите слабости ме правят силен.

 

Ако един ден ярка светлина на прозрение огрее в съзнанието ти, това ще бъде твоята последна надежда. След нея или ще  умреш като личност в дома ми, или ще си тръгнеш категорично. Ако не бях толкова егоцентричен, щях да ти кажа – бягай далече! Измъкнеш ли се и решиш да бъдеш щастлив/а – ще те забравя и няма да тъжа, защото знам, че няма да намериш по-добър от мен. Ти не можеш да ме нараниш, защото никой не може да стане по-слаб от най-слабия. Аз съм базово самотен – с теб или без теб. Колкото и да ме обожествяваш, нищо не може да промени факта, че аз сàм не се приемам. Нищо не мога да загубя, защото нищо не притежавам. Моят живот е красива фасада на хедонизъм, зад който се крие душевен аскетизъм и безсмислие.

 

Приключвам с писмото, защото висините ме чакат. Там се къпя в илюзия –  моето единствено болкоуспокояващо. Опиат, който ме държи жив и ми пречи да мисля и чувствам.

 

 

До моята поредна „жертва”, която никога няма да прочете това.

 Не те обичам [..но не обичам и себе си]

 

Твой,

Н.

 

 

Автор: Александра Янакиева

Снимки: Интернет

Коментари

You may also like

LEAVE A COMMENT

За мен

Александра Янакиева

Александра Янакиева

Името ми е Александра Янакиева, на 25 години, психолог. Определям себе си като амбиверт, алтруист и оптимист с реалистични наклонности. Винаги съм в борба срещу догмите, табутата и клишетата; обичам „загубените каузи” и пътищата без изход. Те събуждат в мен енергия да ги разплитам и разгадавам и ме водят по пътя на логиката и размишленията. Книгите, знанието и образоването са моята страст.

Facebook