Browsing category Ли(ри)чно

За какво мислиш

За какво мислиш


Вечер. Тихо е… Чува се само твоят глас, който пронизва с въпрос, заспалия въздух в пространството.         –   За какво мислиш? –  За онази машина на времето, която така и не измислиха. Задвижваща се от прост механизъм, който връща житейската ти лента назад. Имаш цялата сила да я управляваш. Назад – назад

Бохември

Бохември


Здравей. Пак съм аз. А. – като анонимна.   Дълго време ме нямаше. Липсвах ли ти? Не е казвай нищо. Липсата на отговор, също е отговор. Даже се чува по-ясно.   Есента ми е любим сезон. Пада ти всичко на главата – от листата до проблемите – и трябва да пренаредиш гардероба и главата си

13 разказа от 6 думи

13 разказа от 6 думи


    Кой си ти? – попита синът ми. – – – – – Обичам като поет. Тя мрази поезия. – – – – – Два крака. Гмуркане. Акула. Един крак. – – – – – Днес роди първо дете. Не изплака. – – – – – Букет с бележка „Извинявай”. В контейнера. – –

Не искам

Не искам


Здравей, отново съм аз. А. като анонимна.     Днес най-много ме притеснява думата „искам”. Не се вълнувам толкова от семантиката ѝ, а от това, че се използва по-често от думи като „благодаря”, „моля”, „съжалявам” или „извинявай”.   Моля те, не бъди от тези, които все нещо искат. Онези  вечно незадоволени материалисти или тези, на

Пиша ти това писмо

Пиша ти това писмо


Пиша ти това писмо, на теб – несигурния.   Мислиш се за отворен към света и широко скроен, а всъщност си до болка ограничен от собствените си граници. Ръководиш се от предразсъдъци и страхове от миналото. Те са като отдавна умрели хора, но разбунените им духове не напускат главата ти. Превърнали са се във филтър,

Жив ли е Боян Петров

Жив ли е Боян Петров


  Въпросът ми е риторичен, поради естеството му. А, то е, че в него пределно ясно се съдържа отговорът. Напоследък се задават доста подобни въпроси, някои, от които обидно глупави.   Обидни за кого ли?   -За мен, за теб и за всеки самоуважаващ се човек, който има възможността да нарече себе не само българин,

Виртуално

Виртуално


Година: 2018 Дата: несигурна Час: след полунощ Състояние: Active   Паралелно пребиваване между две измерения: виртуалното и физическото. Пълна загуба на усещане, кое всъщност е истинското. Размиване на време и пространство, нови параметри на съществуване, появили се неусетно и за миг. Тогава, когато модерният човек е въплъщение на невротик. Как стана така и защо всъщност

Да поговорим за жени

Да поговорим за жени


Най-добрият приятел на жената вече не са диамантите, както е  казала Мерлин Монро, а огледалата. Никоя не излиза без едно малко такова в чантата си и никоя не се прибира без едно голямо такова в дома си. Несигурността обича огледалата. Тя не вярва на себе си, тя вярва на отражението. До такава степен е загубила

История за една просякиня

История за една просякиня


Здравей. Помниш ли ме? И преди сме си говорили, аз съм А. …като анонимна.   Банално ще бъде пак да ти обяснявам за природата на женската душа – урагани, земетресения, цунами и стихии. Иска ми се да ти дам един урок, защото и без това разговорът ми с теб по-скоро прилича на монолог. При тази

Нищо не е такова, каквото изглежда

Нищо не е такова, каквото изглежда


Нищо не е такова, каквото изглежда. Приятно, лъскаво, напомпано, силиконово, добре облечено, гримирано, добронамерено, доброволческо, загрижено…то е създадено да те подвежда. Спри да се заблуждаваш. Животът не е красив, той е естествен. Някои са живи на 108 години, други умират преди да са навършили пълнолетие. Безделниците са дълголетници, великите умове рядко достигат до старост. Жените,

За мен

Александра Янакиева

Александра Янакиева

Името ми е Александра Янакиева, на 25 години, психолог. Определям себе си като амбиверт, алтруист и оптимист с реалистични наклонности. Винаги съм в борба срещу догмите, табутата и клишетата; обичам „загубените каузи” и пътищата без изход. Те събуждат в мен енергия да ги разплитам и разгадавам и ме водят по пътя на логиката и размишленията. Книгите, знанието и образоването са моята страст.

Facebook